Тунис – терасата на Африка

Снимка: Илийс Маркър (500px)

През пустинните области на Тунис, на юг от планината Дахар, се пътува от векове с помощта на камили.

Родината на Ханибал

Близо до столицата Тунис се намират руините на Картаген. През античността той е център на една от най-големите средиземноморски империи. По времето на Ханибал, Картаген е на път да победи всемогъщия Рим.

Около 1100 г. пр.Хр. на брега на Тунис дебаркират финикийците, идващи от областта на днешен Ливан и известни като търговски народ. През 814 г. пр.Хр. те поставят основите на Картаген, който става столица на западните им владения. Скоро градът придобива статут на важен военен и търговски център на Южното Средиземноморие. Благодарение на географското си положение Картаген има и защитна роля по отношение на финикийските градове, издигнати в близката Сицилия. Влиянието на Картаген включва северните брегове на Африка и достига до Испания и Сардиния.

Картаген влиза в конфликт с Древен Рим. Съперничеството между двете сили за господство над античния свят предизвиква три войни. По време на Първата пуническа война (264-261 г. пр.Хр.) Картаген губи почти Сицилия в полза на Рим. Тридесет години по-късно той почти успява да победи страшния си враг. Втората пуническа война започва, когато Ханибал пресича границата на река Ебро в Испания и тръгва към Рим. Армията му наброява 38 000 пешаци, 8 000 конника и 37 слона. Известният стратег превежда армията си най-напред през Пиренеите, после през Алпите, като причинява все повече и повече загуби на римската армия. През 212 г. пр.Хр., когато Рим е подчинил много непокорни народи, пред вратите на града се появява Ханибал – уникално събитие в историята на Империята. Той обаче не се решава да атакува града. Картагенската армия е отблъсната, а през 202 т. пр.Хр. получава съкрушителен удар близо до Зама (в днешен Тунис). Ханибал бяга в Сирия, а по време на Третата Пуническа война (146 г. пр.Хр.) Картаген е разрушен и подчинен на Римската империя.

Икономика на Тунис

Най-разпространени са туризма, полезните изкопаеми (сред които: руди, съдържащи фосфор и желязо, нефт), селското стопанство (маслини, лози, цитрусови плодове, фурми), риболова, промишлеността (леката /текстилна/ промишленост, дървообработването /производството на хартия/) и занаятчийските ателиета.

Климатът е средиземноморски на север и сух тропичен на юг. В столицата Тунис средната температура достига 10С градуса през януари и 26С през юли.

Интересни факти…

• Границата на Тунис и Либия е установена окончателно едва през 1982 г. Присъдата, издадена от Международния съд в Хага, слага край на продължителния конфликт между двете съседни държави.
• Кайруан е един от свещените за мюсюлманите градове – четвърти по значение. Тук се намира голямата и известна джамия “Сиди Укба”.
• Тунис е родина на племената на пустинните бербери, които по-късно се смесват с арабите. Днес тук живеят малко чисти берберски племена.
• Заради пренаселването на страната правителството на Тунис провежда разгърната кампания за семейно планиране.
• В началото на XX век провинциалният град Ал-Хамамат на североизточния бряг на Тунис е извор на вдъхновение за много хора на изкуството.
• Един от най-красивите арабски архитектурни паметници е джамията Керуан.

Тунис е най-малката от страните, които традиционно се обозначават под наименованието Магреб (“магреб” на арабски език означава мястото, където залязва слънцето). Това име е дадено на арабските държави в Северна Африка, разположени на запад от Арабския полуостров.

Тунис – вратата на арабския свят

В Тунис за европейците е най-лесно да привикнат към арабския свят. Столицата на страната, Тунис, е силно европеизирана, а по крайбрежието идват много туристи, въпреки, че животът там е пропит от духа на исляма.

>>>Вижте също: ЮАР – от апартейд към равенство на правата

Тунис е разположен в Северна Африка на Средиземно море. По бреговете му растат коркови дъбове, маслини и бодливи храсти. Селското стопанство е основният елемент на туниската икономика. Земеделски култури заемат плодородните земи по крайбрежието и по поречието на река Меджерда, единствената течаща вода в страната, която не пресъхва през цялата година и се използва за напояване. Тунис заема второ място в света по износ на зехтин.

Добивът на фосфорити и туризмът също имат важен принос за бюджета на страната. Над две трети от населението на Тунис живее в крайморските райони. В пустинята, на юг от варовиковата планина Аз-Захар, се осмеляват да живеят само номадските кервани. Северната част на страна обхваща планинските вериги Атлас и Сахара. Двата района са разделени от редица солени езера, наречени “шотове”. Най-голямото сред тях е Шот ал Джарид.

Тази малка страна, притисната между две големи съседки – Алжир на запад и Либия на изток, се счита за най-отворената към света арабска държава. Столицата е своебразна смесица между източния и западния свят – в модерните квартали на града цари френска атмосфера, докато по пазарите и в лабиринта от улички на стария град (медината) се чувства очарованието на арабския свят. Благодарение на близостта си до Стария континент и добрата организация на средиземноморските плажове и острови (сред които най-голям е Джерба) Тунис е посещаван от много европейци. Точно затова първият президент на страната Хабиб Бургуиба, я нарича “терасата на Африка”.

В началото на XX век, Тунис привлича известни художници: необикновените пейзажи и чарът на арабската култура им въздействат като магнит. Тук са творили Паул Клее, Луи Мойе и Огюст Маке.

Малко статистика и накратко за Тунис…

Официалното название на страната е Република Тунис. А административното устройство е 24 вилаета. Столицата също се казва Тунис и в нея живеят около 1,9 млн. души. Официалният език в страната е арабски, но се говори и френски. Религията, която се изповядва е ислям, а най-големите градове са Сфакс, Сус и Бизерта. Най-голямото езеро се нарича Шот ал Джарид, а най-дългата река – Меджерда. Има и летище – неговото име е “Тунис Льо Картаж”.

Републиката е разположена на площ от 164 418 кв. км, населението е 10 млн. жители – като гъстотата е около 60 жит./кв. км. Естественият прираст на населението е 0,99%. Най-високият връх в страната се нарича Джебел Шамби (1544 м). Тунис граничи с Алжир и Либия (общо 1424 км), а дължината на бреговата ивица е 1148 км.

Забележителности в Тунис

Сред забележителностите в страната, най-известни са джамията “Кашба”, медината, Голямата джамия, Националният музей “Бардо” – като всички те са разположени в Тунис. В Картаген пък можете да видите Националният археологически музей, Археологическият парк с термите на Антоний. Също така си струва да посетите Ал-Хамамат и Керуан (джамията).