Home / Туризъм в България / Забележителности / Покритият мост в Ловеч – шедьовърът на първомайстора

Покритият мост в Ловеч – шедьовърът на първомайстора

Мостът в Ловеч

Можем само да гадаем как е изглеждал шедьовърът на Кольо Фичето – дървеният покрит мост в Ловеч над река Осъм. Днешният е негово копие – граден е през 1981-1982 г. по проект на архитект Златев. Личи си почитта и старанието на днешните строители да съхраняват духа на творението на възрожденския майстор. Но да затворим очи и прогледнем назад, в миналото. По какво старият мост се различава от съвременния? Първо – по броя на дюкянчетата. Преди са били 64, а днес са 14. Защо е така? Просто сега магазините са навсякъде, а някога мостът е бил естествено продължение на основната търговска чаршия – място, където хората от града и околностите са се срещали, пазарели са се и са търгували. Второ – липсват четирите каменни скулптури, маркиращи началото и края на моста – лъв, орел, женски торс и тояга с тупуз. В тези алегорични фигури Кольо Фичето е въплътил посланията си: лъвът например е олицетворявал България, а орелът – надеждата за освобождение. В днешния мост липсва и най-важното – печатът на първомайстора. Това били две каменни цилиндрични колони, забити в срещуположни отвори. Колоните се въртели около осите си. Ако въртенето спре – значи мостът се е слегнал и се налага ремонт. Мостът не слегнал, но петдесет години след построяването му изгорял. Днес го виждаме като възкръснал от времето – дървен, красив, модернизиран: повече атракция, отколкото необходимост. Един поклон към възрожденския майстор.

>>> Бачковският манастир – Великолепие от вековете

Интересни факти…

  • В цяла Европа има само три покрити моста – във Флоренция, в Люцерн и този в Ловеч.
  • Днешният мост е дълъг 106 м.
  • В Ловеч е имало покрит мост и преди този на Кольо Фичето. През 1938 г. френският пътешественик Ами Буе пише за “покрит и украсен с дюкянчета каменен мост”. Този мост е отнесен от водите на Осъм и е заменен с друг, който също е съборен от стихиите. През 1874 г. жителите на Ловеч се обръщат към Уста Кольо Фичето – да им изгради красив и стабилен мост. Майсторът се наема и привършва работата си през зимата на 1876 г.
  • Кольо Фичето (1800-1881 г.) е най-значимият архитект и строител на Възраждането. Учил се е на занаят от десетгодишен при тревненски, брациговски и албански майстори. Съградил е 12 църкви, 4 моста, ханове, къщи и джамии. Навсякъде влага оригиналния си отпечатък. Приживе е наричан “първомайстор” – най-почетната титла за времето. Когато завършва църквата в Свищов, турците са толкова възхитени, че правят почетен караул пред християнския храм.
  • При строежа на църквата “Св. Никола” в Дряново за пръв път блясва геният на Кольо Фичето. Това става през 1835 г. и донякъде е плод на случайност. През Възраждането големите поръчки били малко, а майсторите много, ето защо старите майстори пазели териториите си. Младите били част от “тайфата”, както тогава се наричали калфите и помощниците. Църквата “Св. Никола” всъщност е започната от майстор Иван Давдата, но при грабежа той починал.  Тогава дряновските първенци я поръчали на съгражданина си Кольо Фичето. Той изградил красива трикорабна базилика с характерен вълнообразен фронтон. Чак тогава го признали за “майстор” и славата му се разнесла.
  • Един от знаменитите  строежи на Кольо Фичето е мостът над Янтра край град Бяла. Поръчан е от Мидхат паша през 1865 г. и според легендата строителят си заложил главата, че ще го изгради за три пъти по-малко пари от чужденците. Мостът красавец е завършен две години по-късно – изключително здрав и красив с фигури на лебеди, грифони, орли и лъвове. Дълъг е 276 м и има 14 свода. Пашата награждава майстора с високо царско отличие, плаща му 50 000 гроша и му дарява земи в Търново.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

+ 63 = 66