Home / Туризъм в България / Забележителности / Бачковският манастир – великолепие от вековете

Бачковският манастир – великолепие от вековете

Бачковският манастир - великолепие от вековете

В пазвите на Родопите, току до главният път Пловдив-Смолян, се извисява вторият по големина и значимост манастир в България – Бачковският. Името му идва от близкото село Бачково, а той вече почти 10 века е духовна крепост на три православни народа. Манастирът е основан през 1083 година от грузинеца на византийска служба Григорий Бакуриани, който населява обителта с грузински монаси и теософи, като се надява именно те да интегрират родината му с богатата византийска култура. От това време е запазена великолепната костница, изографисвана допълнително през вековете. През 1344 г. манастирът е подарен на България заедно с цялата Станимашка (Асеновградска) област и за двадесет години става духовно средище на българите. След нашествието на турците той е заточен и остава до смъртта си (1404 г.) патриарх Евтимий. Споменът за него и светите му мощи привличат поклонници през следващите векове, макар че обителта е под юрисдикцията на гръцката патриаршия в Цариград. През този период манастирът е дострояван, изографисван, даряван с икони и иконостаси.

>>> Боянската църква – уникални стенописи, в полите на Витоша

Днес тук продължават да се стичат поклонници и туристи от много страни. Попаднал в двора на светата обител, човек се пита окъде идва усещането за чудо на това място – дали от великолепието на вековните сгради или от силата на вярата, витаеща наоколо.

Интересни факти…

  • Днес крепостта се нарича Асенова, но в миналото е била известна под различни имена – Петричка, Станимашка. Кацнала е върху каменния хълм Могилата и заради отвесните скали някога е била достъпна само от югозапад. Имала е стратегичеко значение – охранявала е пътя към Беломорието, както и Бачковския манастир, разположен недалеч. През 1231 г. цар Иван-Асен II я превзема и изсичя върху камък надпис за събитието, а подир това започва да строи тук. Оттогава е еднокорабната църква “Света Богородица Петричка”. Изящна като архитектура, с отчасти запазени стенописи, тя е една от малкото средновековни български сгради, пощадени от вековете.
  • Бачковският манастир добива днешния си вид към началото на XVII век. Тогава е изградена главната църква “Света Богородица”, а също и трапезарията с каменната маса и прекрасните стенописи. От тоя период са запазени великолепни църковни утвари, ръкописи и позлатени обкови за книги. Ново разширение се прави към средата на XIX в., когато са построени сградите в южния двор и църквата “Свети Николай Мириклийски”, изографисана от Захари Зограф.
  • Най-прочутата икона в Бачковския манастир е “Света Богородица Елеуса”. Тя има изящен сребърен обков. Хората вярват, че върши чудеса. Подарена е от двама братя грузинци в началото на XIV в., но легендата разказва, че сама е долетяла и кацнала в местността Клувията. Пръв я видял овчарят Ангел и затова изграденият на това място през XVIII в. параклис е кръстен “Свети Архангел”. Издялана е и каменна икона, наподобяваща оригинала. Всяка година монасите правят литийни шествия до параклиса, защото пак според легендата такава била молбата на Света Богородица.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

88 + = 90