Home / Туризъм в България / Забележителности / Народният театър – културното сърце на София

Народният театър – културното сърце на София

Народният театър Иван Вазов

Столичани всеки ден минават покрай тази сграда. Забързани или лежерни, те извръщат към нея глава, за да се насладят на една от най-красивите постройки на своя град, дошла сякаш от други географски ширини. И наистина – театърът излъчва изящество и аристократизъм – спомен от времената, когато строителите на млада България са имали амбицията да превърнат София в красива и подредена столица на една пълноценна държава…

>>> Вижте също: “Храмът Св. Александър Невски” – символът на столицата

Годината е 1907, трети януари. С тържествен “Пролог”, написан от поета Иван Вазов, е открит Народният театър на България. Новопостроената му сграда е по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелмер, а за пръв директор е назначен чехът Йозеф Шмаха. Театърът се превръща в истинско културно средище на България. Тук работят най-големите интелектуалци за времето си – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Владимир Василев, Никола Масалитинов, Стефан Сърчаджиев. В театъра се ражда новата българска драматургия, той подслонява актьорския ни елит на различни поколения – Адриана Будевска, Кръстю Сарафов, Васил Кирков, Константин Кисимов, Олга Кирчева, Иван Димов, Апостол Карамитев и стотици други. С таланта си тези хора изпълват прекрасната сграда със съдържание, което я превръща в един от символите на столицата и на България.

Интересни факти…

  • Днес Народният театър “Иван Вазов” е добре оборудван технически и разполага с три сцени: голяма – със 750 места, камерна със 120, и сцена на четвъртия етаж – със 70 места.
  • През 1923 г., в театъра избухва пожар. Реставрират го по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. По време на бомбандировките 1943-1944 г. сградата е полуразрушена, но я възстановяват набързо през 1945 г. Последното основно преустройство на театъра е от 1975 г., когато е построена и камерна сцена. Всички реставрации са правени с почит към първия проект на виенските архитекти.
  • Дворецът на българските царе след Освобождението се намира на площад “Александър I”, в самото сърце на столицата. Строен е на мястото на турски конник на два етапа и е завършен окончателно през 1895 г. Днес в сградата се помещават етнографски музей и Националната художествена галерия.
  • Колесниците с лъвовете (които са част от Народния театър) са ковани през 1905 г. във Виена. Направени са от 5 см цинков брокат и са кухи.
  • Построяването на национален университет е мечта на българите още от Възраждането. Едни от най-богатите ни сънародници по онова време – братята Евлоги и Христо Георгиеви, които даряват пари за осъществяването й. На 1.X.1888 г. Първото висше училище у нас е открито. Днешната, емблематична за София сграда, е строена дълго и мъчително. Конкурсът за проект на университета е спечелен от френския архитект Анри Бреансон през 1906 г. Предвиждал е грандиозен ансамбъл от десетина сгради, разпростиращи се до днешната Народна библиотека. Той така и не се осъществил заради финансови трудности. Проектът е преработен от архитекта Йордан Миланов и след редица съдебни и строителни перипетии университетът е завършен през 1934 г. Оттогава е дострояван няколко пъти и в днешния си вид е от 1985 г. През 65-те аудитории на СУ “Св. Климент Охридски” са минали най-големите учени и интелектуалци на България. Затова по-важно от самата сграда е неговото духовно присъствие в центъра на София.
  • На крачки от Националната галерия – и на няколкостотин метра се намира Националният археологически музей. С него се оформя едно представително каре на културата, с което всеки столичанин се гордее. Музеят е създаден през 1892 г., а първата експозиция е открита на 18 май 1905 г., в сградата на бившата Буюк джамия. Старата турска сграда многократно е модернизирана и днес представлява интересен архитектурен паметник и уютен дом за постоянни и временни експозиции.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

86 + = 92