Народният театър – културното сърце на София

Столичани всеки ден минават покрай тази сграда. Забързани или лежерни, те извръщат към нея глава, за да се насладят на една от най-красивите постройки на своя град, дошла сякаш от други географски ширини. И наистина – театърът излъчва изящество и аристократизъм – спомен от времената, когато строителите на млада България са имали амбицията да превърнат София в красива и подредена столица на една пълноценна държава…

>>> Вижте също: “Храмът Св. Александър Невски” – символът на столицата

Годината е 1907, трети януари. С тържествен “Пролог”, написан от поета Иван Вазов, е открит Народният театър на България. Новопостроената му сграда е по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелмер, а за пръв директор е назначен чехът Йозеф Шмаха. Театърът се превръща в истинско културно средище на България. Тук работят най-големите интелектуалци за времето си – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Владимир Василев, Никола Масалитинов, Стефан Сърчаджиев. В театъра се ражда новата българска драматургия, той подслонява актьорския ни елит на различни поколения – Адриана Будевска, Кръстю Сарафов, Васил Кирков, Константин Кисимов, Олга Кирчева, Иван Димов, Апостол Карамитев и стотици други. С таланта си тези хора изпълват прекрасната сграда със съдържание, което я превръща в един от символите на столицата и на България.

Интересни факти…

• Днес Народният театър “Иван Вазов” е добре оборудван технически и разполага с три сцени: голяма – със 750 места, камерна със 120, и сцена на четвъртия етаж – със 70 места.
• През 1923 г., в театъра избухва пожар. Реставрират го по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. По време на бомбандировките 1943-1944 г. сградата е полуразрушена, но я възстановяват набързо през 1945 г. Последното основно преустройство на театъра е от 1975 г., когато е построена и камерна сцена. Всички реставрации са правени с почит към първия проект на виенските архитекти.
• Дворецът на българските царе след Освобождението се намира на площад “Александър I”, в самото сърце на столицата. Строен е на мястото на турски конник на два етапа и е завършен окончателно през 1895 г. Днес в сградата се помещават етнографски музей и Националната художествена галерия.
• Колесниците с лъвовете (които са част от Народния театър) са ковани през 1905 г. във Виена. Направени са от 5 см цинков брокат и са кухи.
• Построяването на национален университет е мечта на българите още от Възраждането. Едни от най-богатите ни сънародници по онова време – братята Евлоги и Христо Георгиеви, които даряват пари за осъществяването й. На 1.X.1888 г. Първото висше училище у нас е открито. Днешната, емблематична за София сграда, е строена дълго и мъчително. Конкурсът за проект на университета е спечелен от френския архитект Анри Бреансон през 1906 г. Предвиждал е грандиозен ансамбъл от десетина сгради, разпростиращи се до днешната Народна библиотека. Той така и не се осъществил заради финансови трудности. Проектът е преработен от архитекта Йордан Миланов и след редица съдебни и строителни перипетии университетът е завършен през 1934 г. Оттогава е дострояван няколко пъти и в днешния си вид е от 1985 г. През 65-те аудитории на СУ “Св. Климент Охридски” са минали най-големите учени и интелектуалци на България. Затова по-важно от самата сграда е неговото духовно присъствие в центъра на София.
• На крачки от Националната галерия – и на няколкостотин метра се намира Националният археологически музей. С него се оформя едно представително каре на културата, с което всеки столичанин се гордее. Музеят е създаден през 1892 г., а първата експозиция е открита на 18 май 1905 г., в сградата на бившата Буюк джамия. Старата турска сграда многократно е модернизирана и днес представлява интересен архитектурен паметник и уютен дом за постоянни и временни експозиции.