Крепостта Баба Вида – владетелският замък на Иван Срацимир

Ако човек пътува на изток по течението на Дунав, първото нещо, което ще види на българска територия, е величествената средновековна крепост Баба Вида. Тя стои като символ на превратностите на историята и на възродената ни държава. През вековете е била убежище на траки, римляни, българи, австрийци и турци. Наричали са я Бонония, Бъдин, Бдин. Била е и замък, и затвор. Събаряли са я и са я изграждали наново. Замъкът е построен през X в. върху основите на римската крепост Бонония. По време на Второто българско царство, Бдин е най-важното укрепление в Северозападна България. През 1352 година наследникът на Шишмановци – Иван Срацимир, получава Бдинското княжество като наследствено имение. Именно той доизгражда крепостното съоръжение, като го прави свой престолен замък. Освен това построява църква и жилища. След превземането на града от турците през 1396 година замъкът е използван като защитно укрепление, склад, затвор… Днес из най-добре запазения български средновековен замък бродят само любопитни туристи и сенки от миналото.

Интересни факти…

• Крепостта Баба Вида се издава в североизточната част на град Видин, на брега на река Дунав. Замъкът е почти квадратен, а всяка от страните му е дълга около 70 м. Опасан е от две стени – вътрешната е по-висока. Укреплението има общо 11 кули – 9 на вътрешната и 2 – на външната стена. Строено  е от камък, но има градеж и от тухли, споени със хоросан. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула.
• Пътешественикът Джон Галт посетил Видин в началото на XIX век, пише: “Старият замък, въпреки че е почти в развалини още е величествено и вдъхващо респект грамадно здание. Гледан от реката, той представлява прекрасно и живописно място в общия изглед на града.
• Осмоъгълната кула – част от крепостта Баба Вида е построена през XVII век от австрийските войски.
• Защитният ров, заобикалящ Баба Вида е пълнен с вода от Дунав е широк 12 метра и дълбок 6 метра.
• Мостът към входа е изграден от камък. В миналото до крепостта се стигало по подвижен дървен мост, спускан над водния ров.
• Лютица е една от най-добре запазените средновековни крепости в България. Намира се в Източните Родопи, край Ивайловград. Изградена е от светъл мрамор, затова са й дали името “Мраморния град”. Историците пък я наричат “Цитаделата на Калоян”, заради изключителната роля, която е изиграла при военните действия на този български цар. Крепостните стени са дълги около 600 м, а на места височината им надвишава 10 м. Запазени са 8 см, общо 12 бойни кули, вътрешен двор с останки от църква.
• През вековете крепостта е имала много владетели. Запазени са имената на прабългарина Глад, на Самуил, деспот Яков Светослав, деспот Шишман и сина му Михаил Шишман. Иван Срацимир, Осман Пазвантоглу и други. Много от владетелите на замъка са били претенденти за българския престол, като някои са успели да седнат на него.
• Името “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”, замъкът получава от легендата за един български болярин и трите му дъщери – Гъмза, Кула и Вида. Най-голямата Вида, останала неомъжена и построила замък, за да брани поданиците си.
• Край село Мезек – на самата граница с Турция се извисява добре съхранената крепост Неузетикон. Тя е строена през XI-XII век, а защитниците й са оказали упорита съпротива при османското нашествие. Стените са високи до 10 м., а отбранителните кули впечатляват с цилиндричната си форма. В източния край на село Мезек се намира и великолепно запазена тракийска куполна гробница от IV в. пр. Хр.