Home / Туризъм в България / Забележителности / Боянската църква – уникални стенописи, в полите на Витоша

Боянската църква – уникални стенописи, в полите на Витоша

Боянската църква

На това място някога е имало крепост, която е била част от отбранителната система на Средец – важен български град и седалище на достолепни севастократори. Днес този могъщ и далечен свят е изчезнал. А сред грозотиите на социализма и парвенюшките строежи на новобогаташите се гуши – малка и изящна, църквата “Св.св. Никола и Панталеймон”, известна по цял свят като Боянската църква. Изчакваме в дворчето й туристите, пускани на малки групи и за кратко, а после влизаме да видим най-ценното вътре – стенописите. От сводовете ни гледат Христос, Богородица, няколко светци, сред които и първото изображение на Свети Иван Рилски. Приличат на нас, обикновените хора. Лицата им не са аскетично изпити, погледите им са изразителни, издават чувства. На една от стените – северната, откриваме портретите-шедьоври на севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Срещу тях са българският цар Константин Асен и царица Ирина. От изображенията узнаваме как са изглеждали аристократите ни през Средновековието. Красиви и достолепни – такива ги е видял художникът, изографисал църквата през 1259 година. Посланията, които Боянският майстор ни е оставил, са изумителни. Те надхвърлят пределите на времето и страната, в която живеем и отвеждат към средновековния европейски контекст, към интелектуалното и личностно пробуждане на хората, известно ни като Ренесанс. Прекалено е да смятаме, че този процес е започнал от Бояна, но стенописите на зографа говорят за големи, но неосъществени възможности, за прекъснато развитие, за една духовна България, смалена до размерите на малка църквица, оцеляла в полите на Витоша.

Интересни факти…

  • На 70 км от София, край Земен, може да се види кръстокупулен храм, който прилича на най-старата част от Боянската църква и е граден по същото време – края на X в. В земенската църква “Св. Йоан Богослов” има удивителни стенописи от XIV век. Най-впечатляващи са портретите на дарителите деспот Деян и съпругата му Доя.
  • През месец март 2008 година, при реставрационните работи в Боянската църква е открит надпис: “Аз Василий рисувах”. Според наши учени стенописите са дело на трима художници, а това е подписът на най-главният от тях. Вероятно става дума за Василий Зограф от българското село Субоноша, Серско, вписан заради заслугите си в Боянския поменник.
  • През 1979 г. Боянската църква е включена в списъка на ЮНЕСКО на световното, културно и природно наследство.
  • Най-източната част на църквата е малка едноапсидна, кръстокуполна сграда, със вградени подпори. Тя е строена в края на X – началото на XI в.
  • Едната част на храма е двуетажна. Тя е изградена през XIII в. с дарения на севастократор Калоян. От този период са знаменитите изображения общо 240 на брой.
  • Срещу ктиторите са изобразени царица Ирина и “благоверният, благочестив и христолюбив цар Константин Асен”.
  • В притвора на църквата са изографисани портретите на Калоян и Десислава. От надписа научаваме, че това са ктиторите (дарителите) на църквата. Калоян е братовчед на българския цар Константин Асен и внук на сръбския крал Стефан. Портретите са тържествени, с парадни облекла и със знаците на севастократорското достойнство. В ръцете си Калоян държи макет на църквата, който подарява на патрона Свети Никола.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

42 − = 34