Home / Пътеводител / Градове / Пекин – сърцето на “Централната държава”

Пекин – сърцето на “Централната държава”

В тази имперска столица, исторически център на Китай, се намира легендарният “Забранен град”. Днес той е превърнат в музей и е достъпен за посетители.

Северната столица

Пекин

Снимка: hdwallpaper9

Пекин е център на една от най-старите цивилизации в света. И до днес тук на всяка крачка се натъкваме на следи от историческото минало на Китай.

Градът е основан около XII в. пр. Хр. В периода на “Воюващите царства” (475-221 г. пр. Хр.) става столица на царството Ян. През X в. има същия статут в държавата Кидан, като по това време носи името Ян-джинг. Още веднъж е издигнат за столица през 1153 г., този път под наименованието Жонгду. През 1215 г. монголските орди, предвождани от Чингиз хан, превземат града. През 1275 г. Пекин е открит от Марко Поло, чиито описания на пътешествията му в този красив и богат град събуждат силен интерес сред европейците.

От 1421 г. Пекин е столица на Китайската империя, в която управляват две династии: Мин (1368-1644 г.) и Цин (1644-1911 г.). Сред цялата прелест на имперския град, през 1911 г. правителството взима решение за провъзгласяване на републиката. През 1927 г. столицата на Китай се премества от Пекин в Нанкин. В периода 1937-1945 г. Пекин е окупиран от японците. възвръща стария си статут на столица едва през 1949 г., когато комунистите (под ръководството на Мао Цзедун) създават Китайската народна република.

Съвременният град Пекин е международен търговско-финансов център, голямо индустриално, културно и научно средище на страната.

Площта на Пекин е 16 8080 кв.км, а населението е близо 15 млн. – като гъстотата е от 888 жит./кв.км. Що се отнася до климата – той е много студен и дъждовен през зимата, със северозападни ветрове откъм Монголия и горещи лета.

Сред забележителностите тук са: “Небесният храм”, “Забраненият град”, “Императорският град”, “Бялата пагода”, “Летният императорски дворец”; извън града; гробниците на династията Мин, Китайската стена.

Пекин – около Забранения град

Над две-трети от територията на Пекин има планински характер, но най-старият център е разположен в падина. Той заема площ от близо 80 кв. км, която обаче представлява едва 0,5% от настоящата територия на града.

На никое друго място в Китай няма толкова силен контраст между модерното и традицията, както в Пекин. Около историческия “Императорски дворец” се издигат небостъргачи и много фабрики и заводи.

Пекин (от китайската дума Бейджинг, която означава буквално “северният град”) е разположен в северната част на Китай, заема трето място по големина в света и се намира между реките Пех Хъ и Юнтинг Хъ. Състои се от четири големи района. В центъра му се намира Забраненият град – в продължение на пет века до прекрасните сгради и просторните зали на императора не е допускан нито един простосмъртен с изключение на “сина на небето”, жените и прислугата му.

Портите на двореца, гледащи към четирите посоки на света, водят към Императорския град. Тук са построени жилищата на придворните слуги и занаятчиите, императорските конюшни, обширни градини и паркове, както и житните хамбари. В центъра на дворцовия комплекс се намират три зали, наречени “Залите на хармонията”, където тържествено отслужвали официалните церемонии. Понастоящем дворецът в Пекин е един от най-големите музеи в света и същевременно свидетел на величието на китайската държава, управлявана от императорската династия.

Пред двореца се намира мавзолеят на Мао Цзедун. Площадът си е спечелил лоша слава заради кръвопролитията през 1989 г., когато по заповед на комунистическата партия са избити хиляди мирни демонстранти заради исканията им за свобода и демокрация.

Извън Императорския град се издига възвишение от дялан камък, откъдето се разкрива гледка към целия Вътрешен град (познат още и под името Татарски град). Тук се намират “Светият лама” (един от най-добре запазените будистки обекти в света), както и Висшето императорско училище, превърнато днес в градска библиотека. На юг се простира Външният град – стопански и търговски център на Китай, който е доказателство за доброто икономическо състояние на страната.

Религията, която се изповядва е будизъм, даоизъм, конфуцианство. Езикът, на който се говори е китайски (мандарин), а паричната единица е юан. Главните райони са: Забраненият град, Императорският град, Вътрешният (Татарският) град, Външният град (Големият китайски град). Тук се намира и летището “тонг Ксиан”.

Интересни факти:

  • Площад “Тянанмън” (“Площадът на небесния мир”), с площта си от близо 40 ха, е най-големият в света.
  • Китай, а следователно и Пекин, става достъпен за туристите едва от момента на отварянето му към Запада през (1977 г., със завръщането на власт на Дън Сяопин).
  • Една от най-известните оперни форми в “Централната държава” е Пекинската опера – традиционно и пъстро китайско театрално изкуство получило названието от името на града. След като е била подложена дължо време на строгата комунистическа цензура, днес тя е възвърнала оригиналният си вид.
  • “Небесният храм” в Забраненият град е било мястото за молитви на императора.
  • Велосипедът е бил и си остава главното превозно средство за китайците.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

7 + 3 =