Несебър – романтичният полуостров

Това късче земя, привързано към сушата със тесен провлак, привлича всеки, който го зърне: любителите на историята – с изобилието от находки, туристите – с морето и кръчмите, а влюбените – с романтиката си. Неустоимо е желанието да се гмурнеш в тесните лабиринти на уличките му, да поспреш пред магазинчетата за сувенири или уличните художници, да погледаш безкрайния морски хоризонт. Иска ти се да останеш завинаги в това градче, както са оставали заселниците и завоевателите му – траки, гърци, римляни, византийци, българи и турци. Парадокс на историята е, че никой не е разрушавал построеното от предишнште обитатели. Така един о най-древните градове в Европа, наричан Мелсамбрия, Месембрия, Месемврия, и накрая Несебър, е достигнал до нас като пример на толерантност между етноси, култури и религии. Затова на полуострова, дълъг едва 850 и широк 350 метра, са открити останките от множество църкви, манастири, римски храмове.

Интересни факти…

• Само морето е безпощадно към малкия полуостров – през вековете вълните така са го ръфали, че са превзели близо една трета от територията му. Днес  останки от крепостни стени могат да се намерят на 80 м от брега.
• Вятърната мелница на провлака пред стария град е от XIX век. Тук туристите обичат да си правят снимки за спомен.
• Най-добре съхранена е крепостната стена около градската порта. Градежът с редуващи се пояси от камъни и тухли е типичен за Византия.
• Заради изобилието от съхранените паметници, през 1983 година, град Несебър е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното и културно наследство.
• Първите заселници на полуострова са от III хилядолетие пр.Хр. След траките тук идват гръцки колонисти – през VI в. пр. Хр. Те строят храмове, улици, театър – превръщат  Месембрия в истински античен полис. През 72 г. пр.Хр. градът е завладян без съпротива от римляните. Строителството продължава – изграждат се нови улици и терми. През Средновековието селцето преминава ту в български, ту във византийски ръце, но винаги запазва градската си независимост. По времето на цар Иван Александър са построени едни от най-красивите църкви. Несебър винаги е бил основно пристанище, затова и турците предпочитали да го развиват икономически, вместо да го рушат.
• Църквата “Христос Пантократор” впечатлява със своята прекрасна и добре съхранена фасада. Строена през XIII-XIV век. По това време Несебър е духовно средище със много манастири, в които се подготвят за служба българските патриарси.
• Созопол е възникнал през 610 г. пр.Хр. под името Аполония Понтика. Негови основатели са гръцки изселници от Милет. Градът се разраснал бързо и се сдобил  със прозвището Аполония Магна (Велика  Аполония). Когато, обаче дошли римляните, аполонци влезли във съюз със техните врагове и селището е разрушено. Възражда се през IV век, вече под името Созополис, град на спасението. После преминава в ръцете на византийци, българи и турци.
• Ако има черноморски град, който да съперничи по красота на Несебър, безспорно това е Созопол. Двете селища се съревновават още от античността. Като типични гръцки полиси те колонизирали съседни територии – Несебър превзел днешните Айтос и Ямбол, а Созопол владеел Поморие, Бургас и земите около Странджа. Със своите 180 къщи от XVIII-XIX век, със старинните си църкви и останки от крепостни стени, Созопол днес е истинска наслада за туриста.