Световноизвестни географи, между които Едуард Бауер, с основание причисляват природния феномен Памуккале към земните чудеса, защото никой, който е видял този фантастичен кът, не е останал равнодушен. В земните недра много пещери ревниво са скътали подобни образувания. За разлика от тях белият блестящ Памуккале е озарен от ярка слънчева светлина.
С вълшебния си вид Памуккале е уникално място не само в Анадола, но и в целия свят. С право се оценява като най-интересният природогеографски обект в Турция. Намира се в Егейската област, на 19 км северно от град Денизли и съвсем близо до град Саракьой, там, където река Бююк Мендерес приема притока си Кючук Мендерес (старото име на реката е Чурюк, а древногръцкото – Ликос). В далечината се издига изгасналият вулкан Хоназ Даг.
Памуккале заема полегат склон, начупен от стъпаловидно разположени тераси. Пред смаяния посетител се разкрива величествена картина. Стичащата се надолу по склона минерална вода е от четири извора с дебит 250 литра в секунда. Водата е с температура 35 градуса по Целзий и съдържа калиев, натриев, калциев, магнезиев, железен и алуминиев хлорид, карбодиоксид и метасиликатна киселина. Тя отлага част от разтворените в нея вещества, превръща карбоната в калциев бикарбонат. Така през вековете са се напластили бели като памук образувания. Кожата на къпещите се във водата побелява. Потопена във водата бутилка за два дни придобива млечно-бял цвят, защото въглената киселина разтваря калция. Минералната вода има доказани лечебни качества. Лекува сърдечносъдови болести, артериосклероза, артрити, ревматизъм, ишиас, разширени вени, кожни болести, алергии, укрепва очните мускули и др. Оздравителните, подмладяващите и разхубавяващите качества са привличали хора още в древността. В баните на Херополис идвала и самата Клеопатра.
Терасите, които представляват млечнобял като памук, сякаш замръзнал водопад, са разположени на протежение 2 600 м със средна ширина 300 метра. Цялата скална маса на “Каменния памук” се изчислява на 200 млн. куб. м. След като е изчислено, че годишно водата отлага 2000 куб. м белоснежна скална маса, може да се изчисли лесно, че Памуккале съществува вече 100 000 години. Отложеният материал е отпечатал календара на времето, подобно на кръговете в ствола на дърветата. Средната температура на най-студения месец е 8-10 градуса, а на най-топлия – 27,8 градуса.
На места над травертиновите “вани” се отглеждат красивите цветове на червени и розови олеандри (закуми), зелени тръстики, а ивите навеждат вейки към водата, приспособили се към високата температура, която вкаменява стъблата им. Над тях обаче израстват нови свежи вейки. Всяко паднало във водата листче или клонче е обградено от безброй малки мехурчета. Топлата 35 градуса вода от минералните извори съдържа въглероден двуокис и течейки по склона, бързо се изпарява, така се образуват тези причудливи, приличащи на гигантски мидени черупки басеинчета, пълни с бистра и прозрачна вода. В тези своебразни вани под открито небе, човек с истинско удоволствие се отпуска и потапя. С месеци не беше валяв дъжд, но група японски туристки носеха неизбежните си чадъри. В япония има такива “вани” с минерална вода, но в скалите и пръстта, наречени ротенбуро (топъл вир) и онсен. Японците обожават такива места и се къпят в тях с голямо удоволствие.
Туристите не пропускат възможността да се окъпят в естествено образуван басейн, около който има магазини и ресторанти, а над водата – цъфнали олеандри. Топлите минерални води извират от дъното му.
Чудните образувания на този памукташ (памук от камък) блестят като лед и имат белотата на памук, затова народът е нарекъл мястото Памуккале (Памучна крепост). Това име са подсказали нивите в близката долина, в които отлично вирее памук, наред с маслини, мандарини, смокини и други средиземноморски култури.
Още в древността тук хората изработвали тъкани от памук и овча вълна, както и красиви килими. Страбон в своята “География” пише за идеалната минерална вода за боядисване в червен – пурпурен цвят, което се дължи на съдържащия се железен хлорид.
При селището Карахаят има друг минерален извор, наречен Кърмъза су (Червена вода), защото водата има червен цвят. Градът е преживял големи земетресения през 1710 и 1899 г.
Край Памуккале е имало селище още преди 3000 години. Най-старите следи се оставили лидийците. След големия поход на Александър Македонски, пергамският цар Еумен II основал тук град, който Антал II нарекъл Хиерапол – на името на любимата жена на Телеф – мисиански цар, основател на Пергама. Тя била съименица на богинята Хера и затоваХиераполис се превежда като “Свещен град”.
През римската епоха Хиерапол бил един от най-богатите градове в света. През 60 г. след христа силно земетресение го разрушило, но бил изграден наново. В 87 г. тук бил мъченически умъртвен апостол Филип, един от дванадесетте апостоли на Христос. Базиликата и църквите, изградени по-късно, са от времето, когато градът става епископски център.
Много нашественици рушили града и той загивал. В наше време привлича учени, които правят разкопки. През 1957 г. италианската археоложка – проф. Паола Варцоне, ръководи разкопки на широк фронт. От 1973 г. се правят реконструкции. Открити са останките от сгради, мраморни релефи, големи терми (обществени бани) със сауни, библиотеки, улици, площади, огромен гръцко-римски театър с 50 реда по 15 души, с императорска ложа и релефни скулптури на митнически герои. През 2000 г. е открит богат музей в сградата на римските терми.
Друга забележителност е Дяволската яма – Плутониум – пещера, от която извира отровен газ (смес от сяра и въглероден двуокис), умъртвяващ всяко влязло в нея живо същество. За нея Страбон пише в своята “География”. Запазени са останките от Домициановата и Византийската порта, Нимфаона (фонтан със скулптури), агората, гимназиона, храмовете на Апол и Артемида, храмовете за поклонение на Кибела и Лето, храмът на свети Филип и др.
Градът на античните фестивали е свързан с пребиваването на Антоний Плус, Септемий Север и неговия син Каракала.
През 2001 г- се разкопава и реконструира от археолози некрополът на античния град, от който са запазени над 1200 големи каменни гробници и саркофази и сред тях – кръгли постройки са разлат купол и врата, т.нар. минерви. Той е дълъг 2 километра, с над 1000 гробници. Сред тях се откроява тази на Флавий Зекис.
Памуккале е омайващо природно чудо с вълнуваща красота, а древният град край изворите ни пренася в античността. С право ЮНЕСКО е включил този дивен кът в списъка на обектите със световна значимост.
На изток от Измир са полуостров Чешме и гръцкият остров Хиос. До останките на древния Еритрей е Илдира, където кервансараят от времето на Сюлейман Великолепни е превърнат в луксозен хотел. Селището Чешме израства като нов морски курорт. В близост е големият плаж Балик. В Илича има минерални бани, а в Сифне – кални бани.
Leave a Reply