Едва ли има човек, който да остане равнодушен при вида на този невероятен природен шедьовър. Над и около Белоградчик се е прострял цял един каменен град, дълъг около 30 метра и широк около 5 км. Пристъпяйки в него, сякаш попадаш в измислен, омагьосан свят – като декор от “фентъзи”. За геолозите обяснението е просто – всички каменни колоси са образувани от наноси и наслагвания. Някога тук е било дъно на море, а след оттеглянето на водата скалите се нагънали и под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии, меките варовици се деформирали в сегашните причудливи форми. Въображението, обаче не иска да повярва на геолозите. Затова за всеки каменен красавец е измислена легенда. Една от тях например разказва, че някога през римско време, млада монахиня имала греховна любов с римлянин, от която се родило дете. Монасите веднага я изгонили от метоха си. Като научил това, римлянинът яхнал кон и препуснал да посрещне любимата си. Миг преди срещата им, обаче, се разнесъл гръм и всички се вкаменили – Конникът, Мадоната с детето, Метохът, Монасите. И днес, каменни фигури с тези названия стоят в Белоградчик.
Малко интересни факти…
- Белоградчишката крепост е построена през III в. от римляните. Те използвали естествената непристъпност на скалите и издигнали само две стени – северозападна и югоизточна. По-късно калето преминава последователно в ръцете на византийци, българи и турци, като гарнизоните наброявали до 1 800 човека. Като военно съоръжение крепостта е използвана до 1890 година.
- През римско време около Белоградчик е имало общо 17 крепости. Помежду си те предавали съобщения със помощта на дим през деня, с огън нощем, а при мъгливо време – с тъпани.
През 1841 година френският пътешественик Жером Бланки пише: “Нито прочутите клисури на Олиул в Прованс, нито дефилето Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което може да се сравни със това, което видях в България, при Белоградчик.
- Червеникавият цвят на скалите се дължи на корозирали железни частици при отлаганията на железни окиси и хидрокиси.
- Пещерата Магура се намира на 17 км северозападно от Белоградчик. Когато днешният турист я разглежда – осветена като градска алея – едва ли си дава сметка, че тя е на около 15 милиона години. Из дългите й около 2 500 метра галерии могат да се видят поразителни скални образувания. Тук е най-големият сталагмит у нас – падналият бор – с дължина 11 м и диаметър 6 м. Но това, което прави Магурата уникална, са известните рисунки, рисувани с тор от прилепи. Пещерните предци са ни завещали танцуващи човеци, ловци и животни, растения и слънца. От рисунките им можем да съдим за техните ритуали, бит и вярвания.
Пещерата Леденика се намира във Врачанския Балкан. Името си е получила от ниските температури в нея, достигащи до минус 15 градуса. Тя е дълга едва 300 метра, но се слави със красотата си. Ледени мечове, каменни водопади и неповторими образувания със странни имена те обграждат отвсякъде. Ако пък потопиш ръка в Езерото на желанията, а после се Прохода на грешниците, можеш да стигнеш до Седмото небе – най-труднодостъпната зала в пещерата. Леденика е популярна и с божествената акустика на своята Концертна зала, където Врачанската филхармония понякога изнася концерти.
Leave a Reply