Езерото Сребърна – домът на пеликаните

Някога по поречието на Дунав имало много блата и езера – Карабоазкото, Беленското, Вардимското. Обрасли с тръстика, те приютявали стотици животински видове. Били обаче развъдник и на насекоми, които разнасяли болести. Затова хората започнали да ги пресушават. Скоро, заедно с комарите, изчезнали и растенията, птиците, рибите, земноводните. Един див и красив свят си отишъл безвъзвратно. Но не съвсем. Защото останало езерото Сребърна – последният дом на множество редки видове. Това малко водно пространство, разположено на 16 км от Силистра, е истинско чудо на природата. Гъста растителност огражда бреговете му, а по повърхността му плават малки тръстикови островчета, наричани “кочки”. Върху тези островчета птиците свиват гнездата си. От специални наблюдателници посетителите могат да се любуват на корморани, гмурци, потапници, гъски и разбира се, на гордостта на Сребърна – пеликаните.

За езерото се е знаело отдавна – още пътешественикът Феликс Каниц го нарича “Елдорадо на водните птици”. През 1882 г. австрийският орнитолог Ходек прави първата научна публикация за него. През 1911 г. българският природозащитник Алекси Петров предлага Сребърна да стане природен резерват. Идеята му е осъществена 37 години по-късно и езерото е спасено от пресушаване. Днес водоемът е свързан чрез изкуствен канал с Дунав (както е било в миналото), което е важно за влизането на чисти води. Тази връзка с голямата река ще запази дома на редките птици и за бъдещето.

Интересни факти:

• Сребърна е резерват от 1948 г., а от 1983 г. е в списъка на природните паметници със световно значение.
• Къдроглавият пеликан е изключително рядък вид – в цял свят има не повече от 1 500 двойки. В Сребърна гнездят около 100 от тях. Тази птица е едра – тялото й е дълго 180 см, тежи до 14 кг. Гнезди самостоятелно или в колонии с други видове пеликани. снася 2-3 яйца. Включена е в Червената книга на редките и застрашени видове.
• Размахът на крилете на пеликана надхвърля 3 м.
• Сребърна е на миграционният път на птиците, наречен “Via Pontica”. В езерото се срещат 230 вида птици, от които 9 са световно застрашени видове, а 3 от тях – малкият корморан, белооката потапница и кърдоглавият пеликан, имат тук значителни колонии. Някои от растенията носят странни имена – воняща цигулка, езерен ръждавец, дяволски орех, плаващ роголистник. Тук вирее и насекомоядното растение алдрожадна.
• Друг интересен природен парк може да се види при Русе – в скалния каньон на р. Русенски Лом. Тук местността е приказно красива, но освен с дивната природа паркът привлича туристи и със своите исторически паметници. Край Иваново са прочутите скални църкви, изсечени в отвесни варовикови скали на 40-50 м над реката. А недалеч от тях – на висок скалист рид, се намират останките от средновековния град Червен.
• До Ивановските църкви се е стигнало по скални стълбища. Първите монаси-отшелници се заселили тук през X в. През XIII в. Йоаким, който по-късно ще стане първият ни патриарх, основава скален манастир. Тази обител е забележителна със своите фрески. Освен религиозни сцени са запазени изображения на голи тела, антични статуи, колони с лъвове, маски. Заради необикновените стенописи комплексът е включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство.
• Червен е бил втори по значение град в Северна България през Средновековието. Възникнал е като крепост през VI в. – по време на византийския император Юстиниан, но е достроен от българите. Своя разцвет достига при Асеневци, когато защитава Търново от север и е седалище на Червената митрополия. Състои се от цитадела и същински град. До днес е съхранена стражевата му кула, висока 12 м. Запазени са крепостни стени, има останки от митрополитската катедрала и още 13 църкви, от болярския дворец.