Фернските Антили

Френските Антили – островите на цветята в Карибско море

Фернските Антили

На юг от Бас Тер, главният град на Гваделупа, се намират Ле Сент (Светите острови). Архипелагът е част от френските Антили.

В течение на вековете на Антилите се установяват хора от различни народности, които днес представляват необичайно пъстра смесица. Местните никога не са прекъсвали контакта си с Европа – островите продължават да бъдат съставна част от Франция- Ако си поръчате риба или морски дарове в един от многобройните местни ресторанти, без съмнение ше ви бъде сервирано и френско вино.

Въпреки, че Антилите принадлежат на Франция, архипелагът е открит от Испания. По време на второто пътешествие в Америка Христофор Колумб се натъква на два малки острова – Мари-Галант и Ла Дезирад. По време на последното си пътешествие през 1502 г. той открива още един остров – Мартиника.

Колумб веднага осъзнава стратегическото значение на Антилите. Той разбира, че архипелагът е идеалното място за контрол над Карибско море и за създаване на търговски център между американските континенти. Затова не е чудно, че този район дълго време остава ябълка на раздора между европейските морски сили. Испания, Англия, Холандия и Франция са в непрекъснато съперничество за контрол над архипелага.

Тук са построени безброй плантации от захарна тръстика. За да печелят по-добре от плантациите, колонизаторите внасят най-евтината работна ръка – африкански роби.

След 300 години колониално владичество тези острови, покрити с планински върхове, са подчинени на френската юридическа система. От 1946 г. Гваделупа и Мартиника са френски отвъдморски департаменти. Въпреки това част от жителите са на мнение, че Френските Антили трябва да предприемат мерки, за да получат независимост, както са направили съседните острови – Доминиканската република и Сейнт Лусия.

Сред забележителностите тук има много туристически обекти (плажове, игрища за голф, вулканични планини), връщането на рибарите от морето (Ле Сент), площадите, карнавалът, селището Ла Пажри.

Климатът е влажен тропически със сух период от декември до май. Средните температури достигат 24С градуса през януари и 27С през август.

Интересни факти

Христофор Колумб е описал остров Мартиника, открит от него, със следните думи: “Този приказен край е най-красивото, най-плодородното и най-омагьостващото място в света.”

Почти всеки остров има едно или повече прозвища: Гваделупа се нарича Ил д’Емрод (Смарагдовият остров), а Мартиника е позната под името Ил де Фльор (Островът на цветята) или Перл де-з-Антий (Перлата на Антилите).

Императрица Жозефин, която се омъжва за Наполеон Бонапарт на 9 март 1796 г., произхожда от Мартиника. Моминското й име е Мари-Жозеф Роз, Ташер дьо ла Пажри.

Антилите могат да се гордеят с един от най-големите френскоезични поети – Емер Сезер, който произхожда от Мартиника. Сезер е един от основните сподвижници на течението “негритюд”, което подкрепя правото на самоопределение на цветнокожото население във всички сфери на социалния живот.

На островите терените, предназначени за летища, са с толкова малки размери, че на самолетите, които се приготвят за кацане им се налага да прелитат непосредствено над автомобилите и да използват всяко възможно късче земя.

Гваделупа и Мартиника са най-известните измежду големите и малки острови, които влизат в състава на френските Антили. Остров Сен Мартен, наричан от холандците Синт Маартен е особен случай – оттук минава единствената обща граница между Холандия и Франция.

Френските Антили – всички цветове на китайската роза

Антилите са вулканични острови, населени някога от индианци и разпръснати като прашинки из обширната синева на Карибко море. До днес те остават преден пост на Франция, разположен далеч на запад – “на брега” на Америка.

Ако се състави списък с най-популярните дестинации в света, Френските Антили ще заемат със сигурност една от челните позиции. Тук водите на Пасифика се срещат с тези на Карибско море, а карибската страст към живота съчетава с френския стил, най-вече когато става дума за кулинарно изкуство.

Белите колонизатори са изтребили почти изцяло местното население (карибските индианци). През XIX в. на острова пристигат китайци и индуси като евтина работна ръка. Сега обитателите на островите представляват пъстра етническа смесица – бели, креоли и негри.

В Мартиника и Гваделупа – на брега на Карибско море – има прелестни плажове и курорти, откъдето бързо се стига до планинските райони на Антилите. Разнообразният декор се допълва от вулканични планини, върхове, покрити с изобилна растителност, тропически гори и стръмни скали, които се извисяват над Атлантическия океан. Антилите се делят на Големи Антили (с континентален произход) и Малки Антили (с преобладаващо вулканичен и коралов произход).

Коралите и морските гъби с фантастични цветове са често срещани в топлите води на Карибско море.


Tags:

Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

6 + 1 =