Home / Пътеводител / Държави / Мавриций – Райската градина

Мавриций – Райската градина

Остров Мавриций

Приказни плажове заобиколени от палми и кристална вода – така изглежда остров Мавриций, назован от френския поет Бодлер “Райската градина”.

Името Мавриций е познато в цял свят благодарение на най-известната пощенска марка в света. Трябва да се спомене и фактът, че островът наистина е един истински рай в Индийския океан.

Остров Мавриций става известен благодарение на една пощенска марка, за която мечтае всеки филателист в света. Марката “Синият Мавриций” е издадена в бившата британска колония през 1847 г. До днес са запазени само 12 екземпляра, оценявани от колекционерите като най-ценните марки в света. Славата им се дължи на грешка на гравьора. Докато гравира плаките, пред очите на Юозеф Барнар се намира надписът от страдата на пощтата. Затова вместо думите “Пощенски разходи платени” (Post paid), използвани при доставка на кореспонденция, надписва “Поща” (Post Office). Днес жителите на острова са благодарни на разсеяния гравьор. Благодарение на него марките с лика на британската кралица Виктория правят острова известен.

Красотата на този малък остров, намиращ се край източните брегове на Африка в Индийския океан, е описана от известни писатели като Шарл Бодлер и Марк Твен. Последният казва, че Бог е създал Мавриций втори Рай. Наистина, островът е приказен – слънце, бели пясъци, спокойни лагуни с кристална вода, прекрасни плажове, простиращи се на цели километри и долини с палми. Тези дадености на острова отдавна вече не са тайна – в момента Мавриций е нападнат от туристи.

Икономика – 94% от територията на острова е покрита с тръстикова захар, чай, ориз, плодове и тютюн. При животновъдството, най-разпространен рогатият добитък. Фармацевтиката е типична за промишлеността. Туризмът също е важен за икономиката.

Забележителности, които се срещат тук са Порт Луис (площада), Кюърпайп (сградите от епохата на колонизаторите), занаятчийските ателиета (козметика, бижутерия, облекла), Памплмус (ботаническата градина), Касела (птичия резерват), водопадът Рочестър, белите плажове.

Интересни факти:

Най-предпочитаният народен танц на остров Мавриций е “сига”, донесен от робите от Африка.

С Мавриций е свързан разказът за една романтична двойка Пол и Вирджиния. Тяхната емоционална история говори за благородството на любовта в този недокоснат от цивилизацията рай.

През 1891 г., 1893 г. и 1899 г. на острова избухват поредица епидемии от чума, които покосяват населението.

От гледна точка на индустриализацията Мавриций се намира на четвърто място сред 53-те африкански страни.

Мавриций – цветна дъга от култури

Най-голямата част от платата на Мавриций е заета от растителни култури, особено захарна тръстика, които изместват местната флора. Но това не безпокои туристите, които продължават да посещават острова с удоволствие.

Специфичната атмосфера на острова се дължи на типичното азиатско душевно спокойствие и на френския начин на живот. Ироничното е обаче, че британският флаг се е вял над острова по-дълго от френския.

Историята на о-в Мавриций е история на европейските колонизаторски завоевания. Първи са португалските мореплаватели, през 1507 г. Те му дават името “Остров Лебед”, както тогава наричат изчезнали вече птици, приличащи на лебеди. Корабите на Остиндийската компания пристигат тук сто години по-късно. Холандците дават на острова името Мавриций в чест на губернатора Мориц фон Насау. След интензивна експлоатация на огромните гори от абанос, през 1970 г. холандците напускат.

5 години по-късно островът влиза във владение на французите, които възнамеряват да открият тук база за борба с пиратите в Индийския океан. За французите Мавриций се превръща в “Островът на Франция” (“ile de France”). Под тяхно командване хиляди роби отглеждат захарна тръстика. Робството е окончателно премахнато едва през британския период – 1835 г. Островът получава независимост в рамките на британската общност през 1968 г.

Населението на острова обаче остава вярно на френския език и на френския начин на живот, а местните жители смятат Париж за “пъпа на земята”. Днес Мавриций е смесица от култури и етнически групи с индийски, креолски, френски и китайски произход. Доказателство в това отношение е четирибагреният национален флаг (червено, светло синьо, жълто и зелено).

Флората на о-в Мавриций е изключително разнообразна. Дъгите, които могат да се видят на острова са символ на разнообразието и културите на острова.

Климатът е субтропически. От ноември до април е възможно поява на циклони. Температурата на въздуха край брега: от януари до април 30С градуса, а от юли до септември – между 14 и 22С градуса.

Територията е с площ от 2400 кв. км, а населението е приблизително 1,2 милиона души, от които 68% са с индийски произход, 27% са креоли, 3% са китайци и 2% са европейци.

Остров Мавриций се намира на 880 км източно от Мадагаскар. Независимостта е от 12 март 1968 г. и освен това е член на Британската общност. Столицата се казва Порт Луис (145 000 жители). Мавриций е разделен на 5 области: Плейнс-Вилхелмс, Мока-Флак, Пампълмус-Ривиера дю Ремпар и Гран-Порт-Саван. Официалният език, който се говори там е английският като освен него се използват още френски, креолски, божпури (индийски диалект). Що се отнася до религията – 50% са индуисти, 31% са християни, 15% проповядват исмяла и 3% са будисти. Паричната единица е мавританска рупия. Главни върхове на острова са Пус, Питер Бол, Мори Брабан, а главни градове са: Порт Луис, Гранд Бе, Пампълмус, Бо Басен, Махабург, Суйак, Банарес, Кюърпайп. На този остров се намира и международно летище, носещо името “Плезанс”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

+ 73 = 78